„Анна в рокля от кръв” на Кендар Блейк.

Когато за пръв път чух за тази книга много ми напомни за сериала „Свръхестествено”.

Моля не ме убивайте, казах само че ми напомня. Историята разказва за Кас Лоууд, който е наследил необичайният занаят на баща си: да убива призраци. Баща му умира разкъсан на парчета от зъл дух и сега синът му пътува из страната търсейки духове, който да убие. Придружава го майка му и техният котарак, който има способността да усеща духовете. Едно от тези негови пътешествия го отвежда по следите на Анна в рокля от кръв. Привидение, каквото до сега не е срещал. Случва се така че когато има възможност да го убие не го прави. Така Кас отива в град Тъндър Бей с цел да убие Анна Корлов, но намира много повече от това, което е очаквал, в това малко градче в провинция Онтарио. За втората книга не искам да ви разказвам много, за да не разкрия какво се случва в първата, затова само ще ви кажа че втората книга продължава от там където започва първата и отвежда главният герой към началото на историята – там където е започнало всичко.

В момента в който чух за тази книга знаех че ще ми харесва. Обикновено не си падам по страшни истории... добре де излъгах. По-точно избягвам страшните истории защото съм голямо шубе. До ден днешен човек не може да ме накара дори да си помисля три пъти последователно името на един известен призрак, чието име съвпада с един коктейл, който се приготвя с доматен сос и водка (ако не се сещате съжалявам, не мога да го напиша). Затова и реших да започна да чета първата книга в един часът през нощта. Много добро решение. Наложи се след това да спя на запалена лампа. На следващият ден, на работа, докато съм в почивка, сядам и започвам да чета. Беше тихо, аз съм съвсем сама и съм погълната от случващото се в книгата В момента в който най-лошият призрак разкрива позицията си и започва да се приближава към главните ни герой, в стаята, в която се намирам, се разнася зловещ нашепващ глас”I SEEEE YOUUUU”. Не знам дали ще ми повярвате, но за момент сърцето ми спря. Докато не разбрах че един от колегите ми си е забравил телефона в стаята за почивка и това е рингтона му. Мога да се представя смеха ви и съм сигурна, че за доста хора тази книга не е била от най-страшните, но за мен си беше страшничка. Като цяло първата книга ме накара да се влюбя в нея, хареса ми историята, героите и  темпото с което се развива действието. С голямо нетърпение започнах втората книга „Кралица на кошмара”.

„Кралица на кошмара” не ми хареса колкото първата. Не знам дали беше заради големите очаквания които имах, но останах малко разочарована. Историята все още ми хареса, но особено в началото нещата се развиваха доста бавно, което затормозяваше и самото четене.

Препоръчвам тази поредица на всички почитатели на „Тийн-книгите”, ако не ви изплаши то със сигурност ще ви накара да се усмихнете.