Какво да прочета?

Понякога ми е много лесно да избера коя ще е следващата книга, която да прочета. Ако съм започнала поредица и ми е интересна, започвам следващата книга от поредицата. Ако съм прочела книга, която много ми е харесала, на автор който ми е неизвестен, разглеждам други негови книги и си избирам една от тях. В останалите случай е кошмар.

Тъжното е че имам доста книги в библиотеката си, които все още не съм прочела, а искам да ги прочета. Понякога се случва така, че наскоро съм си купила нова книга, която просто трябва да прочета веднага. Случвало ми се е и обратното, чакам с нетърпение да издадат някоя книга, препускам към книжарницата, за да си я взема и щом се прибера в къщи я оставям на рафта и взимам книга, която е седяла, да кажем, от година в библиотеката ми. Друг път, пък нямам представа какво ми се чете, заставам пред библиотеката си поглеждам една книга, после друга и след това влизам в интернет и си намирам някоя електронна книга, за която не съм чувала до този момент.

Любимият номер на най-добрата ми приятелка е, когато препрочитам за пореден път някоя книга, вместо да започна нещо ново. Просто да чета за това как Анита среща Ричар да пръв път* никога на остарява (*Става въпрос за поредицата за Анита Блейк, убийцата на вампири, книга трета” Циркът на прокълнатите”).  Така че няма някаква точна формула за това как решавам какво да чета. Може да се каже че съм на настроения.

Единственото което ме тормози понякога е че тези мой настроения все повече и повече ме водят към интернет. Имам толкова хубави книги в библиотеката си и все не стигам до тях. Ако този месец прочета десет книги, две ще са от библиотеката ми, една ще е купена наскоро и останалите са от интернет. Нов автор, които ми е препоръчан от сайтовете за книги към който съм абонирана, книга препоръчана от приятел в goodreads и толкова много други изкушения.

Веднъж опитах да направя този буркан (TBR- to be read) който съм виждала по каналите на буктюбърите, където поставяш в буркан листчета с различни задачи, които трябва да покриеш при избора на следващата си книга. Реших да тегля листче винаги когато много се затруднявам в избора си какво да чета, но се отказах на третото или четвъртото листче. Просто не се получи за мен.

Другото което опитах бе „Проекта пет”, където имаш право да купиш една книга чак след като си прочел пет. Мисля че тук се провалих още преди да започна. Започна този проект миналият май месец, голяма грешка. Не ви говори нищо? Ами май месец обикновено се организира пролетният панаир на книгата. Както казва Кларис Реналди:, в един от любимите ми филми (и книги) „Една снимка говори много повече от хиляда думи”(„Дневниците на принцесата”)

Със сигурност имам желание да чета повече книги на хартиен носител, така че ще видим, какво крие бъдещето занапред.

За мен

Открих насладата от четенето в девети или десети клас. В началото четох, за да избягам от реалността, за да избягам от всички тези малки неща, които не можех да променя, които ме караха да се чувствам безсилна. Една вечер, просто отворих приказките на братя Грим, който като малка ми носеха много щастие, с надеждата че поне малко ще ме ободрят. Резултатът бе по-добър от очакваното. Когато няколко дни по-късно отново се чувствах зле, прочетох една две приказки на Хан Кристиан Андерсен. След това бе ред на Хари Потър. Мисля че около времето когато започнах четвъртата книга осъзнах, че съм започнала да чета, не само когато се чувствам зле, но и когато съм весела. С нетърпение се връщах в къщи очаквайки времето, в което ще мога да се сгуша с книга в ръка под топлият юрган. След това започнах да търся други книги, по които са направени филми, които харесвам. В тези книги пък се разказваше за други книги, които исках да прочета само защото са споменати от герой, който харесвам. Голям пример за това е „Здрач” (Да, да знам, не всеки харесва поредицата, болна тема за обсъждане), но ако не бях прочела историята за Бела, нямаше да се запозная с трагичната история на Ромео и Жулиета, нито да се дразня на Хийтклиф, а какво Бих могла да кажа за Мистър Дарси, който до ден днешен си остава моята голяма любов. Заради „Гордост и предразсъдъци” пък прочетох „Граф Монте Кристо” и така нататък и така нататък, до като не стигнем до сегашния момент.

На 23 съм и наскоро настъпиха промени в живота ми, които ме направиха много щастлива, дадоха ми смелост да създам този блог. Защо ще ме попитате и заслужава ли си, ще попитате себе си. На първият въпрос мога да отговоря много лесно - защото цял живот съм мълчала. Възпирало ме е благоприлично възпитание, срамежливост, любов, страх, какво ли не. Винаги съм си намирала причини да мълча. Сега намерих една причина да говоря – не желая повече да мълча, колко просто нали. Искам до споделя мнението си и въпросите, които ме интересуват, без да се страхувам какво ще кажат другите, без да се притеснявам какво ще кажат за мен. Не е ли за това интернета, за да можеш да се скриеш зад анонимността и да покажеш това, което се крие зад маската, която слагаш за пред хората.

Дали си заслужава за вас да четете какво пиша? Това не е въпрос на който мога да ви отговоря. Отворете един пост прочетете го и ще решите сами. Естествено, че аз ще ви кажа да четете, все пак за това пиша. По мое мнение всяка една история, независимо колко скучна и недодялана може да е за теб, може да се превърне в бижу за друг. Защото това е силата на думите. Десет души могат да прочетат едно и също изречение и десетте могат да го приемат по различен начин.

Може би след всичко това е добре  да ви кажа и какво ще намерите в този блог. В този блог ще намерите книги които съм прочела, приключенията през които съм преживяла докато ги чета, мислите които са ме накарали да сътворя. Накратко: Книгите през моите очи.

Ако пожелаете, може да ме намерите и в:
Goodreads:https://www.goodreads.com/user/show/8161940
Instagram: https://www.instagram.com/high_on_books/?hl=en