понеделник, 20 март 2017 г.

„Анна в рокля от кръв” на Кендар Блейк.

Когато за пръв път чух за тази книга много ми напомни за сериала „Свръхестествено”.
Моля не ме убивайте, казах само че ми напомня. Историята разказва за Кас Лоууд, който е наследил необичайният занаят на баща си: да убива призраци. Баща му умира разкъсан на парчета от зъл дух и сега синът му пътува из страната търсейки духове, който да убие. Придружава го майка му и техният котарак, който има способността да усеща духовете. Едно от тези негови пътешествия го отвежда по следите на Анна в рокля от кръв. Привидение, каквото до сега не е срещал. Случва се така че когато има възможност да го убие не го прави. Така Кас отива в град Тъндър Бей с цел да убие Анна Корлов, но намира много повече от това, което е очаквал, в това малко градче в провинция Онтарио. За втората книга не искам да ви разказвам много, за да не разкрия какво се случва в първата, затова само ще ви кажа че втората книга продължава от там където започва първата и отвежда главният герой към началото на историята – там където е започнало всичко.
В момента в който чух за тази книга знаех че ще ми харесва. Обикновено не си падам по страшни истории... добре де излъгах. По-точно избягвам страшните истории защото съм голямо шубе. До ден днешен човек не може да ме накара дори да си помисля три пъти последователно името на един известен призрак, чието име съвпада с един коктейл, който се приготвя с доматен сос и водка (ако не се сещате съжалявам, не мога да го напиша). Затова и реших да започна да чета първата книга в един часът през нощта. Много добро решение. Наложи се след това да спя на запалена лампа. На следващият ден, на работа, докато съм в почивка, сядам и започвам да чета. Беше тихо, аз съм съвсем сама и съм погълната от случващото се в книгата В момента в който най-лошият призрак разкрива позицията си и започва да се приближава към главните ни герой, в стаята, в която се намирам, се разнася зловещ нашепващ глас”I SEEEE YOUUUU”. Не знам дали ще ми повярвате, но за момент сърцето ми спря. Докато не разбрах че един от колегите ми си е забравил телефона в стаята за почивка и това е рингтона му. Мога да се представя смеха ви и съм сигурна, че за доста хора тази книга не е била от най-страшните, но за мен си беше страшничка. Като цяло първата книга ме накара да се влюбя в нея, хареса ми историята, героите и  темпото с което се развива действието. С голямо нетърпение започнах втората книга „Кралица на кошмара”.
„Кралица на кошмара” не ми хареса колкото първата. Не знам дали беше заради големите очаквания които имах, но останах малко разочарована. Историята все още ми хареса, но особено в началото нещата се развиваха доста бавно, което затормозяваше и самото четене.

Препоръчвам тази поредица на всички почитатели на „Тийн-книгите”, ако не ви изплаши то със сигурност ще ви накара да се усмихнете.

неделя, 19 март 2017 г.

Какво да прочета?

Понякога ми е много лесно да избера коя ще е следващата книга, която да прочета. Ако съм започнала поредица и ми е интересна, започвам следващата книга от поредицата. Ако съм прочела книга, която много ми е харесала, на автор който ми е неизвестен, разглеждам други негови книги и си избирам една от тях. В останалите случай е кошмар.
Тъжното е че имам доста книги в библиотеката си, които все още не съм прочела, а искам да ги прочета. Понякога се случва така, че наскоро съм си купила нова книга, която просто трябва да прочета веднага. Случвало ми се е и обратното, чакам с нетърпение да издадат някоя книга, препускам към книжарницата, за да си я взема и щом се прибера в къщи я оставям на рафта и взимам книга, която е седяла, да кажем, от година в библиотеката ми. Друг път, пък нямам представа какво ми се чете, заставам пред библиотеката си поглеждам една книга, после друга и след това влизам в интернет и си намирам някоя електронна книга, за която не съм чувала до този момент.
Любимият номер на най-добрата ми приятелка е, когато препрочитам за пореден път някоя книга, вместо да започна нещо ново. Просто да чета за това как Анита среща Ричар да пръв път* никога на остарява (*Става въпрос за поредицата за Анита Блейк, убийцата на вампири, книга трета” Циркът на прокълнатите”).  Така че няма някаква точна формула за това как решавам какво да чета. Може да се каже че съм на настроения.
Единственото което ме тормози понякога е че тези мой настроения все повече и повече ме водят към интернет. Имам толкова хубави книги в библиотеката си и все не стигам до тях. Ако този месец прочета десет книги, две ще са от библиотеката ми, една ще е купена наскоро и останалите са от интернет. Нов автор, които ми е препоръчан от сайтовете за книги към който съм абонирана, книга препоръчана от приятел в goodreads и толкова много други изкушения.
Веднъж опитах да направя този буркан (TBR- to be read) който съм виждала по каналите на буктюбърите, където поставяш в буркан листчета с различни задачи, които трябва да покриеш при избора на следващата си книга. Реших да тегля листче винаги когато много се затруднявам в избора си какво да чета, но се отказах на третото или четвъртото листче. Просто не се получи за мен.
Другото което опитах бе „Проекта пет”, където имаш право да купиш една книга чак след като си прочел пет. Мисля че тук се провалих още преди да започна. Започна този проект миналият май месец, голяма грешка. Не ви говори нищо? Ами май месец обикновено се организира пролетният панаир на книгата. Както казва Кларис Реналди:, в един от любимите ми филми (и книги) „Една снимка говори много повече от хиляда думи”(„Дневниците на принцесата”)

Със сигурност имам желание да чета повече книги на хартиен носител, така че ще видим, какво крие бъдещето занапред.

"Лявата ръка на Бога" от Пол Хофман

„Лявата ръка на бога” на Пол Хофман е първата книга от трилогията за Кейл и Светилището на Изкупителите. Накратко Светилището на Изкупителите е място, на което биват отвеждани малки момчета, купени или изоставени от родителите си, за да се обучат да участват в свещената война. Но както е казал автора още в първите си думи от тази книга: „Светилището на Изкупителите върху Прелетния рид крие проклета лъжа дори в самото си име, защото там няма грам изкупление, камо ли святост”. Кайл е едно от тези момчета доведен в светилището преди години, казват че бил най-малкото дете довеждан в светилището. По незнайна причина обаче с него не се държат като с другите деца (изненада нали, иначе нямаше да бъде главният ни герой) с него се държат по-зле. До един момент, когато отваря погрешната врата в погрешния момента, става свидетел на чудовищно деяние и решението което взима преобръща живота му напълно.

Трябва да си призная, че съм започвала тази книга около три пъти, прочитах няколко страници и разбирах че не съм в настроение за този тип фентъзи и я оставях настрана. Веднъж след като се потопих в историята, обаче, нямаше спиране. Действието се развива светкавично, автора ти позволява да влезеш в главата на войните, който се бият и умират и да усетиш тяхната болка, страх и жажда за кръв. Трябва да си призная че не харесах края, не че не беше добър като идея, беше точно това което трябваше да се случи според мен и точно там се крие проблема ми. Някъде към третата половина на книгата предположих, че по този начин ще се развият нещата и ми липсваше изненадващият край, но като изключим това историята много ми хареса и нямам търпение да започна втората книга.

събота, 18 март 2017 г.

"Muriel Avenue Sluts" на Maggie Hasbrouck

Първата книга, за която бих искала да ви разкажа е тази която завърших тази сутрин, но я чета от доста време. Може би от около месец. За хората, които ме познават пък и вие с времето ще разберете колко чудно е това за мен. Аз съм много нетърпелив четец. Когато започна една история просто трябва да разбера краят й, особено когато е интересна, ми се е случвало да карам цяла нощ без да спя, за да разбера какво ще се случи (Една позната, която също обича да чете в свободното си време веднъж ми каза, че най-големите лъжи на този свят са: „Обичам те” и „Само още една глава” За първото все още не съм сигурна, но за второто няма да отричам, виновна съм до мозъка на костите си J ). Да, случвало ми се е да ми отнеме малко повече време да прочета книга, която не харесвам. Подобен проблем имам и с Ан Райс, която е уникален писател, но начина й на писане ме принуждава да поглъщаш творбите й хапка по хапка, като онези малки десерти, които са толкова вкусни, че ти се иска да ги излапаш набързо, набързо, но знаеш, че ако го направиш, няма да си способен да им се насладиш истински. С тази история беше съвсем различно. Стигнах до средата и не исках да продължа повече, знаех че ще се случи нещо, което после няма да мога да върна назад и отказвах да продължа. Прочетох може би около десетина книги докато разбера че няма да си дам мира докато не завърша историята и се върнах обратно на нея.
Става въпрос за „Muriel Avenue Sluts” автор Maggie Hasbrouck. Сдобих се с тази книга чрез: www.Librarything.com. Това е сайт за книги, които има една много интересна опция, може да участваш и да се абонираш за книги предоставени от самите автори на читателите замяна на ревю. Никой не очаква от теб да харесаш всяка книга, заради това сам избираш за кои книги да се включиш. Ако все пак не харесаш някоя книга си свободен да го кажеш никой не иска от теб да излъжеш, само защото си получил безплатно копие. Ясно ми е че ревютата са с цел най-вече да промотират книгата, но и да покажат на автора как книгата се възприема от читателите.
Историята е за Джулия, седемнадесет годишно момиче, което живее със семейството си  на Muriel Avenue, но това не е какъвто и да е квартал. Там живеят компаньонките, майка й е такава, всички които живеят там са такива и веднъж щом навърши пълнолетие и тя ще стане такава и го чака с нетърпение. Сега махнете от главата си всички представи, които са се сформирали в ума ви, след това мое изречение, почти съм сигурна че всичко което си представяте е грешно. Това е един много чист, красив и богат квартал, където ходят мъжете (без знанието на съпругите си естествено), за да се отдадат на изкушения. Но за да те избере една компаньонка ( Sluts) от Muriel Avenue, то ти трябва да е ухажваш, да й покажеш че си достоен за нейното внимание и тогава да изживееш нощта на живота си, след което да продължиш да обсипваш своята компаньонка ( Sluts) с внимание иначе рискуваш да бъдеш изхвърлен на улицата. Това е в живота на Джулия и тя не се срамува от него, ходи на училище и чака с нетърпение времето което двете с най-добрата й приятелка ще завършат, ще попътуват и ще се върнат у дома за да станат компаньонки ( Sluts) от Muriel Avenue. Всичко си остава прекрасно до деня, в който Джулия научава грозната истина за най-добрата си приятелка, истина която преобръща светът й и я тласка в реалността с всичка сила.

Тази история бе много дълбока за мен, изправи ме пред някой житейски истини и ме накара да се замисля какво бих направила на нейно място, какво щеше да се случи с мен, ако бях преживяла това. Защото това е една история за жестоката действителност, реалност която може би се случва в този един момент някъде по света. Кара те да се замислиш дали усмивката на човека до теб е искрена или просто начин да скрие мъката която се тай в сърцето му.

Въпреки че харесвам тази книга не бих препоръчала на всеки, въпреки че е класирана от самият автор като young-adult, според мен тя е за по-пораснали читатели.

За името на блога

Не ми бе нужно много време за да измисля име за този блог. Технически погледнато дори може да се каже, че плагиатствам. 
Един ден, след поредната разходка в книжарницата с най-добрата ми приятелка, след като си бях купила „Хиляда и една нощи” на издателство „Труд” бях толкова щастлива, че най-накрая притежавам тези книги, че бях на седмото небе от щастие. Най-добрата ми приятелка използва точно тези думи, за да опише състоянието ми: “High on books”. Всички, които горе долу се оправят с английския, предполагам са срещали понятието „High on drugs”, което технически означава надрусан. Срещала съм го в книги и като описание на състоянието, когато си на върха на екстаза докато си под влиянието на наркотици. Е аз пък обожавам книгите, те ме отвеждат на места, на които дори не съм имала смелостта да мечтая да отида. С тях летя високо над планините яхнала дракон, плувам с русалки, бия се с духове, танцувам с вампири, бягам с глутница върколаци, закусвам с аристократи, обядвам с крадци и вечерям с крале и кралици. Не знам как е при вас, но когато аз разгръщам една книга ме поглъща света на героите, аз не чета букви от парче хартия, аз изживявам един живот. Историята се разгръща пред очите ми, плача и се смея с главните герои, не само защото им съчувствам, а защото съм част от тях. Подушвам миризмата на смърт, която се разнася из гробищата, усещам топлината от огъня, който заплашва да ни изяде живи, чувам рева на разярената тълпа жадна за кръв. Затова, не мисля че бих могла да измисля по добро заглавие от това, „High on books” обобщава всичко което бих искала да кажа.

За мен

Открих насладата от четенето в девети или десети клас. В началото четох, за да избягам от реалността, за да избягам от всички тези малки неща, които не можех да променя, които ме караха да се чувствам безсилна. Една вечер, просто отворих приказките на братя Грим, който като малка ми носеха много щастие, с надеждата че поне малко ще ме ободрят. Резултатът бе по-добър от очакваното. Когато няколко дни по-късно отново се чувствах зле, прочетох една две приказки на Хан Кристиан Андерсен. След това бе ред на Хари Потър. Мисля че около времето когато започнах четвъртата книга осъзнах, че съм започнала да чета, не само когато се чувствам зле, но и когато съм весела. С нетърпение се връщах в къщи очаквайки времето, в което ще мога да се сгуша с книга в ръка под топлият юрган. След това започнах да търся други книги, по които са направени филми, които харесвам. В тези книги пък се разказваше за други книги, които исках да прочета само защото са споменати от герой, който харесвам. Голям пример за това е „Здрач” (Да, да знам, не всеки харесва поредицата, болна тема за обсъждане), но ако не бях прочела историята за Бела, нямаше да се запозная с трагичната история на Ромео и Жулиета, нито да се дразня на Хийтклиф, а какво Бих могла да кажа за Мистър Дарси, който до ден днешен си остава моята голяма любов. Заради „Гордост и предразсъдъци” пък прочетох „Граф Монте Кристо” и така нататък и така нататък, до като не стигнем до сегашния момент.
На 23 съм и наскоро настъпиха промени в живота ми, които ме направиха много щастлива, дадоха ми смелост да създам този блог. Защо ще ме попитате и заслужава ли си, ще попитате себе си. На първият въпрос мога да отговоря много лесно - защото цял живот съм мълчала. Възпирало ме е благоприлично възпитание, срамежливост, любов, страх, какво ли не. Винаги съм си намирала причини да мълча. Сега намерих една причина да говоря – не желая повече да мълча, колко просто нали. Искам до споделя мнението си и въпросите, които ме интересуват, без да се страхувам какво ще кажат другите, без да се притеснявам какво ще кажат за мен. Не е ли за това интернета, за да можеш да се скриеш зад анонимността и да покажеш това, което се крие зад маската, която слагаш за пред хората.
Дали си заслужава за вас да четете какво пиша? Това не е въпрос на който мога да ви отговоря. Отворете един пост прочетете го и ще решите сами. Естествено, че аз ще ви кажа да четете, все пак за това пиша. По мое мнение всяка една история, независимо колко скучна и недодялана може да е за теб, може да се превърне в бижу за друг. Защото това е силата на думите. Десет души могат да прочетат едно и също изречение и десетте могат да го приемат по различен начин.

Може би след всичко това е добре  да ви кажа и какво ще намерите в този блог. В този блог ще намерите книги които съм прочела, приключенията през които съм преживяла докато ги чета, мислите които са ме накарали да сътворя. Накратко: Книгите през моите очи.

Ако пожелаете, може да ме намерите и в:
Goodreads:https://www.goodreads.com/user/show/8161940
Instagram: https://www.instagram.com/high_on_books/?hl=en